ГEOграфия'21 GEOGRAPHY' 21 брой 3, 2011 г., VІ (LІV), ISSN - 1312-6628

Република Южен Судан: най-новата държава в света Петър Стоянов На 9 юли 2011 г. на картата на Африка се появи нова държава – Република Южна Африка. Страната е разположена в Източна Африка при съседи Република Судан на север, Етиопия на изток, Кения, Уганда и ДР Конго на юг, ЦАР на запад. В тези рамки територията й възлиза на 619,8 хил. км2, с което е сравнима с Франция. Голяма част от нея са заблатени земи в горното течение на р. Бели Нил (Бахър ал Газал). От името на новата държава се разбира, че тя заема южната част на Судан. В пресата се спрягаха известно време над 12 имена като Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама (комбинация от първите букви на трите най-големи градове на страната – Джуба, Уау и Малакал). Името все още не е утвърдено от Парламента. Судан като цяло е типичен пример за пагубните резултати от колониалните системи, когато в едно владение са събирани народи с различна култура и след придобиване на независимост нерядко избухват конфликти и дори граждански войни, респ. разделяне на страната. Судан е характерен и с това, че е разположен на границата на два големи региона: Северна Африка и Африка на юг от Сахара (Субсахарска Африка). Първият в културно отношение е доминиращо арабско-ислямски, докато вторият – негърско-християнско-анимистки. Така десетилетия наред в регионите на Судан със смесено население, като Дарфур, Южен Кордофан и Южен Судан се води истинска гражданска война, стигаща до геноцид. Как се стигна до създаването на новата държава Република Южен Судан? До колонизирането на днешен Судан на неговата територия няма държавни образувания в съвременния смисъл, като се изключи създадената от народа азанде държава през ХV в. През ХVІІІ в. в днешните територии мигрира народът авунтара, но той не оспорва контрола им от азанде до идването на англичаните в края на ХІХ в. Географските бариери ограничават опитите за разпространение на исляма и инвазията на арабите от север, с което значително се запазва културното наследство. По време на османското управление на Египет васалният режим на Мохамед Али започва активна колонизация на региона (1820-21 г.). За да защитят суверенитета си азанде се бият през ХІХ в и с французи, белгийци и махдистки бунтовници. Но най-сериозен опит да колонизира региона прави Египет при Исмаил паша през 70-те огдини на ХІХ в, който създава провинция Екватория в южната част, останала египетско-британски външен пост до 1889 г. (главни селища – Ладо, Гондокоро, Дуфиле и Ваделай). В периода на англо-египетски Судан (1898-1955 г.) Англия се старае да ограничава ислямското и арабско влияние, като въвежда отделно управление в Севера и Юга, а през 1922 г. – визи за суданското население при придвижване между двата региона. Същевременно се провежда християнизация на Юга. През 1947 г. на конференцията в Джуба (днешната столица на Южен Судан) англичаните възнамеряват да обединят Южен Судан с Уганда, респ. Южен със Северен Судан, но без успех. 1

След Втората световна война вълната на придобиване на независимост на европейските колонии в Африка не подминава и Судан. През 1956 г. се провъзгласява създаването на единна независима суданска държава със столица Хартум, но управлението на страната попада в елита на Севера, който се опитва да провежда арабизиране и ислямизиране на Юга. Това води до Първата суданска гражданска война (1955-72 г.). В резултат на Адис-Абебското споразумение се стига до прекратяване на 17-годишната война и предоставяне на Юга на известно вътрешно самоуправление. Но то не се спазва за дълго. През 1983 г. се създава Народната армията за освобождение на Южен Судан и започва Втората суданска гражданска война. По американски оценки в нея са загинали около 2 млн. мирни жители на региона, над 5 млн. д са принудени да емигрират в съседните страни Етиопия, Кения, Уганда и ЦАР, както и в Египет. Не е известен точният брой на вътрешните бежанци. От сушата и военните действия хиляди загиват от недохранване и болести. Според Годишника на SIPRI, от 2001 до 2007 г. основни поддръжници на суданския военен режим на президента Омар ал Башир са Русия и Китай. Така през 2004 г. на Русия са се падали 99% от общия обем военни доставки за Судан (297 млн. дол), през 2006 г. – 41%, 2007 г. – 97%. През 2008 г. оръжия са доставяни и от Беларус. През 2003 г. започват преговори между въстаниците и централното правителство в Хартум. На 9 януари 2005 г. в Кения е подписано т.нар. Найвашко споразумение, предоставящо на Южен Судан автономия, а лидерът на Юга Джон Гаранг става вицепрезидент на Судан. Юга получава правото след 6 години автономия да проведе референдум за независимост. През август 2005 след катастрофа загива Гаранг и обстановката отново се нажежава. За регулиране на конфликта Южен Судан е посетен от Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и се въвеждат миротворчески и хуманитарни сили (Мисия на ООН в Судан, UNMIS). Започва да функционира правителство. През януари 2011 г. съобразно споразумението се провежда референдумът за независимост, като на него гласуват и живеещите извън страната бежанци. На 15 ноември 2010 г. започва регистрацията на гласоподавателите, президентът Салва Киир призовава за масова регистрация. Мнозина, които са напуснали региона по време на гражданската война, се връщат през месеците и седмиците преди референдума. Почти 4 млн. д успяват да се регистрират преди срока 5 дек., но мнозина не успяват. В чужбина суданската диаспора е разцепена по въпроса за референдума, някои са за, други против разделянето. Дори суданците в Канада се опитват да бойкотират референдума, обвинявайки Международната организация за миграциите, ангажирана в провеждането му, че е „повлияна от правителството в Хартум”. По време на референдума обаче само на места спират сраженията, има убити в щатите Джонглей, Юнити (Единство) и др. Убит е министърът на кооперативите и селското развитие на Южен Судан. В подготовката на референдума участват и сътрудници на ПРООН и други международни организации, оказващи вкл. финансова помощ. Според официалните резултати, обявени на 7 февр. 2011 г. 98,83% от всички признати за действителни бюлетини са за независим Южен Судан.

2

Фиг. 1. Бюлетини използвани за референдума за отделяне на Южен Судан Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Southern_Sudanese_independence_referendum_voting_form _2011.svg Реакцията на Севера е също положителна, макар да се предлага евентуално обединение в конфедерация по образеца на ЕС. Официалното признаване на новата държава става на 9 юли. Но още на 8 февруари 2011 г. Африканският съюз издаде постановление, че Република Южен Судан ще бъде добре дошла като 54-ти член след независимостта. ООН също обяви желанието си страната да стане 193-ия член. Арабската лига обяви одобрение, в случай че страната избере присъединяването си към нея, или евентуално статут на наблюдател, но все пак в страната няма преобладаващо арабско население, поради което има силна опозиция към присъединяването. До средата на м. юли 2011 г. най-малко 53 държави членки на ООН и още 4 (Ватикана, Тайван, Западна Сахара, Сомалиленд) са признали Република Южен Судан. ЕС също призна републиката. Декларацията на ЕС и страните членки издадена от Европейската служба за външни действия гласи: „На този исторически ден ЕС и страните членки приветстват с добре дошла Република Южен Судан като нова независима държава”. Иначе страната се е кандидатирала за членство в Общността на нациите (бившата Британска общност на нациите), Общността на Източна Африка, МВФ и Световната банка. По време на референдума Южен Судан е посетен и от политически личности, като бившия американски президент Джими Картър, бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан и бившия министър-председател на Танзания Жозеф Вариоба, както и от американския сенатор Джон Кери, председател на сенатската Комисия за външни отношения и от известния американски артист Джордж Клуни, който подкрепя проекта за използване на спътникова система за ранно предупреждаване при конфликти в Судан. Президентът Обама приветства резултатите от референдума, като отбелязва, че гласоподавателите са решили „своето бъдеще [и са направили] още една крачка напред по дългия път на Африка към справедливост и демокрация”. Той заявява също, че САЩ ще признаят независимостта на Южен Судан. Особено интересно е отражението на референдума в самата Африка – от адмириране до неодобрение (особено от Либия и Египет). На среща на високо равнище на Африканския съюз той е приветстван от Фронта за освобождение на Западна Сахара Полисарио, като бива наречен „мирно решение на конфликта” и се изразява надежда за провеждане на подобен за Западна Сахара. Остават обаче много нерешени въпроси от вътрешнополитически и от социалноикономически характер. Районът Абией все още остава спорен и отделен референдум ще се проведе за да се реши дали населението му иска да се присъедини към Севера (район Южен Кордофан) или Юга (щат Бахър ал Газал). Главните причини са, че 3

регионът е граничен и със смесено население (основно негърско население динка, както и арабско население), а освен това е богат на нефт. В резултат на посредничеството на Международния арбитражен съд в Хага, границите на региона са коригирани така, че Севера и Юга да имат достъп до част от нефтените находища. Но въпреки това се стигна до териториални спорове. Поради въоръжените сблъсъци ООН разполага тук допълнителни войски. През май т.г. Северен Судан провежда военни действия за завземане на провинцията. През юни т.г. избухна конфликт между Армията на Судан и Народната армия за освобождение на Южен Судан и в района на Южен Кордофан (част от Севера). Найсложно е положението в района на планината Нуба, която се доминира от африкански етнически групи (берга, ануак, кома), докато в останалите части има арабско мнозинство. В планината Нуба живеят около 99 различни племена, от които нуба са около 1 млн., подкрепящи Народната армия за освобождение на Южен Судан. По време на гражданските войни голяма част от населението е насилствено изгонено и въдворено в лагери в Северен Кордофан и Хартум. Над половината са избити или умрели от лошите условия. След подписването на мирното споразумение, някои нуба се връщат по родните места, но племенните старейшини отказват да ги приемат, тъй като се боят, че междувременно са били „твърде ислямизирани”. Накрая те получават разрешение, след като преминат 6-месечно превъзпитание в лагер. Народната армия на Южен Судан контролира 4 окръга в Южен Кордофан (Лагава, Кадугли, Рашид и Дилинг). През 2005 г. обаче арабски доминираният Западен Кордофан е обединен с Южен Кордофан, с което арабите постигат мнозинство в новата провинция, която включва и Абией. При преброяването от 2008 г. вече няма данни колко точно са нуба. На изборите за губернатор през 2011 г. печели арабският кандидат. Вътре в Южен Судан сега Народната армия е във война с най-малко седем въоръжени паравоенни групировки от арабски бежанци, въоръжавани от Севера, които изгарят множество села, убиват и изнасилват цивилно население. Независимо от трудностите, правителството напредва с нормализацията на живота на новосъздадената държава. На 7 юли т.г. еднокамарното Законодателно събрание ратифицира преходна конституция, която наследява тази от 2005 г. Тя установява президентска система на управление начело с президент, който е глава на правителството и главнокомандващ на въоръжените сили. Първият президент е Джон Гаранг, основателят на Народната армия за освобождение на Южен Судан до смъртта си през 2005 г. Неговият заместник сега е Салва Киир. Най-голям успех правителството има в създаване на екип за провеждане на интегрирано планиране и изготвяне на бюджет. В административно-териториално отношение страната се поделя на три историко-географски региона, които включват 10 федерални провинции (щати, фиг. 2): 1. Бахър ал Газал (Западен Бахър ал Газал, Северен Бахър ал Газал, Езерна); 2. Екватория (Западна Екватория, Централна Екватория със столицата Джуба, Източна Екватория); 3. Голям Горни Нил (Джонглей, Юнити/Единство, Горни Нил). Десетте щата се поделят съответно на 86 графства (counties).

4

Фиг. 2. Административна карта на Южен Судан Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Southern_Sudan_Admi nistrative_Map-bg.svg Населението на Южен Судан по различни данни е между 7,5 и 13 млн. д. Според Петото преброяване на населението, проведено в Судан през 2008 г. населението на Юга е било 8,3 млн. д, но властите на Южен Судан не признават тези резултати, доколкото Централното бюро за статистика в Хартум отказва да им предостави данните за района за собствени анализи и оценки. Президентът Салва Киир го подлага на съмнение за достоверност, като счита че голяма част от населението не е отчетено в редица райони на Южен Судан „поради лошото време, лошите комуникации и транспортна мрежа, като някои райони са недостъпни”. Също не са отчетени бежанците в съседните страни. Според американски наблюдатели в това преброяване са обхванати 89% от населението. Болшинството от населението на Южен Судан се отнася съм негроидната раса, като основната група население са представителите на нилотските народи, наймногобройни от които са динка, нуер, азанде, бара и шиллуе. По границата с Уганда живеят аголите и лотуху. Официален език на страната е английски, макар голямата част от населението да не го знае, а като език за междунационално общуване продължава да е арабският разговорен и пиджин арабски около столицата (джуба арабски). При изключително голямото етническо многообразие (над 200 етнически групи) страната е сред тези и с най-голямо езиково многообразие, но много езици се говорят само от няколко хиляди души. Преобладаващи са езиците нилотски, нубийски, централносудански и др., като най-голям език е динка (западно нилотски език) с 2-3 млн. д говорещи, тясно свързан с втория по разпространение език на Южен Судан – нуер и малко по-отдалеченият език шиллук. Трети най-разпространен език е убанга. 5

Преобладаващи са традиционните анимистични вярвания, макар да се изповядва и християнството, разпространено в резултат на мисионерска дейност. То се изповядва в различни форми – католицизъм, англиканство и др. По данни на Епископалната църква на Судан най-голям е броят на привържениците на англиканската църква (2005 г. 2 млн. д, 2011 г. 4 млн. д) или почти половината от населението на страната. В реч в катедралата Св. Тереза президентът Салва Киир (католик) обявява, че Южен Судан ще бъде страна, уважаваща свободата на вероизповеданията. Освен ниският жизнен стандарт, сред най-големите социални проблеми е здравеопазването. Широко разпространени болести са маларията и холерата. Независимо от международната помощ, много от жителите нямат достъп до медицинска помощ, което е причина за избухване през 2010 г. на черна треска. Южен Судан има едни от най-лошите показатели за здравеопазването в света. Смъртността при децата под 5-годишна възраст е 112 на 1000, а смъртността при майките е най-високата в света (2053,9 на 100 хил. раждания). През 2004 г. е имало само 3 хирурга в страната и 3 нормални болници, а в някои райони има само един лекар на 500 хил. д. Няма достатъчно данни за броя на болните от СПИН. Над 90% от населението на Южен Судан живее с по-малко от 1 дол. на ден, макар БВП/ч за цял Судан да е бил 1200 дол. (3,29 дол/ден). Според южносуданските власти през 2009 г. 73% от населението над 15-годишна възраст са неграмотни, а 20-34% страдат от недохранване. В страната има само два университета, в столицата това са Католически университет на Судан и Университет Джуба. Южен Судан е икономически слабо развита страна, силно зависима от природните си ресурси. Водещо е земеделието с преобладаване на екзистенциалното стопанисване. Главни земеделски продукти са памукът, фастъците, соргото, просото, пшеницата, гуми арабиката, захарната тръстика, касавата (тапиока), мангото, папаята, бананите, сладките картофи и сусамът. Годишното количество валежи се колебае от 700 mm на север до около 1400 mm в югозапада, което влияе върху размера на реколтите. Почти целият Южен Судан е покрит с гори, които се делят на две части: мусонни (тропични) гори на юг и екваториални в крайния юг. Страната експортира дървесина на международния пазар. В Централна Екватория има плантации на тиково дърво при Келугу, от останалите най-значителни са при Лиджо, Лока Уест (найголемите плантации на тиково дърво в Африка) и Нуни. В Западна Екватория найобширни са горите на Мвуба при Замой. Страната притежава и огромно разнообразие на флора и фауна, което може да е добра основа за развитие на различни видове туризъм. Южен Судан притежава и значителни минерални ресурси, като нефт, железни, медни, хромови, волфрамови и цинкови руди, слюда, сребро, злато. Голям е потенциалът на хидроенергия. С най-голямо значение обаче е нефтът, но след обявяване на независимост, Юга се изправи пред нова дилема: нефтопроводите до експортното пристанище Порт Судан и рафинериите са в Севера. Сега двете страни не могат да се разберат как да поделят приходите от нефта на Юга. През втория период на автономия Правителството на Севера иска 50% от приходите от износа на нефта на Южен Судан. Това положение изглежда ще продължи и сега. Поради включването на Судан в черния списък на САЩ като държава подкрепяща тероризма (вкл. и на Ал Кайда), американските компании не могат законно да купуват нефт от Южен Судан, изнасян през Судан, щом в сделката участва и правителството на последния. Като алтернатива е износът през Кения, но това става изключително трудно. Освен това повечето от нефтените полета на Южен Судан се притежават от компании с произход от Китай, Малайзия и Индия. 6

В спорния район Абией нефт се добива още от 70-те години на ХХ в. През 90-те години правителството на Судан осъществява значителни инвестиции в нефтодобива (предвид нарастващите нужди от приходи за закупуване на оръжия от чужбина). През 2003 г. в Абией се добиват над ¼ от суданския нефт, но той вече спада, като се предполага, че запасите му намаляват. Тук обаче от 1993 г. преминава важен нефтопровод (Greater Nile Oil Pipeline), идващ от нефтените полета на Хетлиг и Юнити (Единство) за Порт Судан на Червено море през Хартум. Значителни са проблемите и в развитието на транспорта и комуникациите. Страната разполага с 248 km жп линии с едно трасе с тясна ширина, протягаща се от суданската граница до терминала Вау. Има предложения за продължаване на връзката до Джуба, както и за свързване на Джуба с жп мрежите на Кения и Уганда. Втори по значение е въздушният транспорт, като най-натовареното летище е столичното Джуба, което има редовни международни връзки с Ентебе, Найроби, Кайро, Адис Абаба и Хартум. Друго международно летище е Малакал с международни полети до Адис Абаба и Хартум. Пистите на летищата на Нимуле и Акобо не са асфалтирани. Има още няколко малки летища, но с малки и без твърдо покритие писти. Литература Biel, Melha Rout (2007). South Sudan after the Comprehensive Peace Agreement. Jena: Netzbandt Verlag Central Bureau of Statistics/Southern Sudan Centre for Census Statistics and Evaluation: 5th Sudan Population and Housing Census – 2008 Douglas H. Johnson: The Root Causes of Sudan’s Civil Wars, James Currey Publishers, 2003 Southern Sudan Centre for Census, Statistics and Evaluation: Statistical Yearbook for Southern Sudan 2010 Tvedt, Terje (2004). South Sudan. An Annotated Bibliography. (2 vols) (2nd ed.). London/New York: IB Tauris. http://www.goss.org (Официален сайт на правителството на Република Южен Судан) www.wikipedia.org Republic of South Sudan – the newest country in the world Prof. Dr. Petar Stoyanov St. Kl. Okhridski University Summary On July 9th 2011 a new country emerged on the map of Africa – Republic of South Sudan. This is a result of two civil wars in Sudan when more than 2 Mio people died and more than 4 Mio people escaped from Southern regions. A referendum was held from 9 to 15 January 2011 to determine if South Sudan should declare its independence from Sudan, with 98.83% of the population voting for independence. This led to a formal independence on 9 July, although certain disputes still remain such as sharing of the oil revenues as an estimated 80% of the oil in the nation is secured from South Sudan, which would represent amazing economic potential for one of the world's most deprived areas.

7

проф. д-р Петър Стоянов Катедра Регионална и политическа география Геолого-географски факултет СУ „Св. Климент Охридски” Е-mail: [email protected] П. Стоянов е географ, доктор по география (СУ „Св. Климент Охридски”, 1994). Специализирал е в Унгария, Австрия, Германия. Преподава в ГГФ на СУ: Регионална география на света, Европейски съюз, Регионално развитие и политика, Методология и методи на изследване на регионалното развитие. Професор по икономическа и социална география от 2009 г. в ГГФ на СУ

8